Събота, 20 Януари 2018г.
Н А Ч А Л О
 English

През първата си година като страна - член на ЕС, България очаква 478.4 млн. лв. приходи от европейските фондове
През първата си година като страна - член на ЕС, България очаква 478.4 млн. лв. приходи от европейските фондове, показва проектобюджет 2007. За национално съфинансиране към тези средства са планирани разходи от бюджета в размер на 172.6 млн. лв. Финансовото управление на европарите ще става чрез Националния фонд към Министерството на финансите. На този етап от ведомството на Пламен Орешарски не уточняват за какво конкретно се планира да бъдат изразходвани тези средства.
Засега е ясно, че най-много средства от предвиденото европейско финансиране за България през периода 2007 - 2013 г. трябва да се насочат към транспортната инфраструктура - общо 1.6 млрд. лв. Реалното им усвояване обаче няма да започне още от другата година.
През 2007 г. строителното и транспортното министерство ще кандидатстват с проекти за финансиране от структурните и Кохезионния фонд на ЕС. Това обаче може да стане едва след като бъдат одобрени оперативните програми - срокът е до септември догодина, така че реалното усвояване на средства може да започне едва през 2008 г. Затова през следващата година двете министерства няма да стартират нови инфраструктурни проекти, а ще работят по вече започнали със средства от европейските предприсъединителни фондове и по кредитни споразумения с международни финансови институции.
"Целта ни е да довършим започнатите проекти, работим на много места", обобщи ситуацията строителният министър Асен Гагаузов, според когото бюджетът на ведомството за 2007 г. е рестриктивен. "Не ни удовлетворява, но това са реалностите и трябва да се съобразяваме с тях", коментира зам.-министърът на регионалното развитие Димчо Михалевски.
Бюджетът на строителното министерство през 2007 г. пада драстично. Но основната причина е изваждането на агенция "Пътища". Тя бе преструктурирана във фонд "Републиканска пътна инфраструктура", който стана второстепенен разпоредител с бюджетни средства към министъра на финансите.
Догодина фондът ще разполага с близо 367 млн. лв.
Средствата ще отидат главно за обслужването на държавно гарантирани заеми за ремонт на пътища и строителство на магистрали. До средата на следващата година трябва да бъде довършена отсечката Оризово - Стара Загора от магистрала "Тракия" (София - Бургас) и неизграден ще остане само участъкът от Стара Загора до Карнобат. Желанието на министерството е строителството на "Тракия" да не прекъсва и през следващите шест месеца да започнат процедури и за останалите отсечки, след като кабинетът вземе решение как да се строят те.
Догодина ще се работи усилено и по строителството на магистрала "Марица" (Харманли - ГКПП Капитан Андреево). Още до края на тази година е планирано да бъдат пуснати в експлоатация 21 км, а до края на 2007-а - още толкова. Ако всичко се движи по план, за изграждане ще останат около 67 км, за които чрез оперативна програма "Транспорт" догодина ще се кандидатства за финансиране от Кохезионния фонд на ЕС, обясни министър Гагаузов. Той припомни, че амбицията на правителството е двете магистрали да бъдат завършени до края на мандата през 2009 г.
Другите проекти, по които ще работи фонд "Републиканска пътна инфраструктура", са "Транзитни пътища" - IV и V. По "Транзитни пътища ІV" трябва да се ремонтират около 300 км първокласни шосета. По част от отсечките вече се работи, например София - Калотина, но същинската дейност ще започне през следващата година. Освен зимния сезон, в който навлизаме, причината е и, че по няколко лота все още не са приключили тръжните процедури.
Успоредно догодина ще се провеждат търговете за ремонт на около 400 км по "Транзитни пътища V". Проектите се реализират с кредит от Европейската инвестиционна банка. Търгове ще има и за ремонта на още 460 км първокласни, второкласни и третокласни пътища, които се финансират с кредит от Световната банка в размер на около 100 млн. евро.
С пари от бюджета на фонда ще се изгражда и Южната дъга на Околовръстното шосе на София. Строителството на този обект се бави поради липса на пари в тазгодишния бюджет и отчуждителните процедури. Стойността на целия проект е над 32 млн. лв. за изграждането на близо 5 км.Средства са предвидени и за довършване на ремонта на старопланинските проходи.

Недостиг на средства ще мъчи кадастъра и строителния контрол

догодина. През 2007-а продължава проектът "Кадастър и имотен регистър" с кредит от Световната банка. Тук трябва да се реализират кадастралните карти на Пловдив и няколко столични района. Бюджетът на агенцията обаче е крайно недостатъчен, за изготвяне на кадастрален регистър догодина са предвидени едва 3 млн. лв. Още по-тежко е положението с Дирекцията за национален и строителен контрол (ДНСК). Бюджетът й за следващата година е под 5 млн. лв., като е намален с близо половин милион спрямо тазгодишния. Значителна част от средствата ще отидат за работни заплати, социални осигуровки, издръжка и консумативи. За премахване на незаконно построени сгради са предвидени едва 50 хил. лв. Презумпцията е, че по закон постройките се събарят за сметка на собственика им. Но не е отчетен фактът, че когато собственикът не иска да го направи доброволно, събарянето се извършва принудително, с пари на службата, а след това по съдебен ред се събират дължимите суми и това отнема няколко години.
Догодина регионалното министерство трябва да намести разходите си в рамките на 108 млн. лв. Близо 69 млн. лв. от тях са капиталови разходи. В тях са включени обслужването на инвестиционните заеми, с които се строят трите пречиствателни станции за питейна вода в Стара Загора, Хасково и Димитровград (с пусков срок 2007 г.), укрепването на бреговете на р. Дунав и Черно море срещу ерозия и свлачища и изграждането на ромски жилища в Пловдив и в Кюстендил. И трите проекта са по програми на Европейския съюз и ще "глътнат" около 40 млн. лв. Останалите по-малко от 30 млн. лв. са предназначени за проекти във ВиК инфраструктурата, саниране на жилища, благоустрояване, корекция на реки, укрепване на свлачища.

Железниците твърдо остават на държавната хранилка

и догодина, като субсидиите дори се увеличават. През 2007 г. бюджетът ще отпусне с 10.2 млн. лв. повече на Национална компания "Железопътна инфраструктура" в сравнение с 2006-а. Парите за БДЖ ще останат същите, както реално изхарчените през тази година - 89 млн. лв. Инфраструктурното предприятие ще използва предвидените 75.2 млн. лв. за изпълнението на проекти, за които не са планирани средства от европейските фондове. Заложени са средства за удвояването на линията Карнобат - Синдел, обновяване на жп участъците София - Пловдив - Бургас и София - Карлово - Бургас с цел да се увеличи скоростта на движение. В момента ниската скорост и лошото състояние на вагоните и локомотивите прави жп транспортът непривлекателен за пътниците. Предвижда се подмяна на 414 км релси. Този проект е пред завършване и ще бъдат усвоени още 5.2 млн. лв., обясни зам. изпълнителният директор на НК "Железопътна инфраструктура" Веселин Кожухаров. По думите му, за да може от 2010 г. българските влакове да се движат с "европейска" скорост, са необходими около 2.6 млрд. лв. А това е повече от годишните разходи за здравеопазването.

Най-много средства от държавната субсидия - 21 млн. лв., са предвидени за възстановяване на щетите по жп участъците, които нанесоха наводненията през 2005 г. и началото на 2006 г. Около 5 млн. лв. са планирани и за поддръжка на жп прелезите.

БДЖ догодина ще разполага със същата субсидия, както и тази година. Бюджетът е заделил за железниците 89 млн. лв. - с 19 млн. по-малко от парите, поискани от компанията. Те ще отидат за покриване на безплатните пътувания на студенти, ученици и пенсионери. През миналата година бяха отпуснати първоначално 74 млн. лв., които след това се допълниха с още 15 млн. Според ръководството на дружеството не се предвиждат бюджетни средства за инвестиции в нови вагони и влакове, каквато е практиката в повечето европейски страни. За тази цел превозвачът трябва да разчита на собствени средства и заеми. Компанията не може да ползва и европейски пари, след като ЕС не успя да реализира идеята за фонд, който да финансира подмяната на подвижния състав в новоприсъединените страни.

За догодина правителството отпусна държавни

гаранции за жп линията Пловдив - Свиленград

по двата заема от ЕИБ за проекта - 70 млн. евро и 80 млн. евро. Изпълнител на първата част от отсечката Крумово -Първомай е гръцката компания ТЕРНА, която се очаква да получи строително разрешително през тази седмица. Предстои транспортното министерство, след съгласуване с делегацията на ЕК да обяви търга за отсечката от Първомай до турската граница.

Други транспортни проекти за 2007 г.

- строителството на втори Дунав мост

- изграждане на зимовник в Свищов

- строителството на пътя от новия терминал на летище София до бул. "Брюксел"

- изграждането на интермодален терминал край Подуене


Календар
« Jan 2018 »
m t w t f s s
1 2 3 4 5 6 7
8 9 10 11 12 13 14
15 16 17 18 19 20 21
22 23 24 25 26 27 28
29 30 31 1 2 3 4
5 6 7 8 9 10 11

© 2010 Хебър - Асоциация на общини от южен централен район